Какво е усещането, когато се спускате freeride?
Сашо: Страхотно е! Приятно е да си в планината, без значение дали ще караш на пистата или извън нея. Важното е да си прекараш добре...
Фотография: Борислав Стефанов за Red BullИлиaн: Най-хубавото докато караш ски, особено извън пистата, е, че спираш да мислиш за каквото и да било. Kaто при летенето без помощни средства. (...) Свободата е пълна!
(...) Няма сценарий! Освен това в свободните спортове можеш да превърнеш своя недостатък в стил. Има куп трикове за сърф, кръстени на хора, които грешно са правили опити за други трикове, но в крайна сметка са стигнали до нещо различно и интересно. Това умение да неглижираш недостатъците и да ги превръщаш в предимство много ни помага и в проектирането.
Можете ли да направите паралел между работата по даден проект и freeride спускането?
И.: Eкстремните спортове ти дават смелост и решителност. Колкото по-добър ставаш в тях, толкова си по-дисциплиниран. Защото за да се усъвършенстваш, трябва да се изкачваш стъпало по стъпало, да вървиш стъпка по стъпка. Същото важи и за проектирането. Всички мислят, че е нужен много талант и малко работа. Според мен е необходима много работа и по-малко талант. Поне моят случай е такъв. За да станеш добър в каквото и да било, трябва да вложиш необходимите усилия. Именно на тази дисциплина ни учи спортът.
Фотография: Велин Петков за сп. ДомътИма и нещо друго. Когато се захванеш със спорт, в който няма ясно изразени правила (като freeride-a), можеш сам да ги "изковеш". Така е и в проектирането - излизаш от моделното мислене и импровизираш, търсиш какво ново може да се получи...
(...)
Може ли да се каже, че чрез екстремните спортове се спасявате от ограниченията и рамките в работата и ежедневието си?
И.: Докато караме екстремно ски или сърф, не само, че забравяме за рамките и ограниченията, но и се учим да не се съобразяваме с тях през останалото време.
С.: Екстремният спорт те тренира да взимаш бързи решения и изчиства съзнанието ти.
И.: Така е. Бързите решения са важни при изпълнението на даден проект и дори при самото проектиране. Често архитектите трябва да ги взимат, без да имат достатъчната информация. В този смисъл решителността, придобита от спортовете, особено от екстремните, много помага.
Фотография: Велин Петков за сп. Домът(...)
Като стана дума за проектиране, да поговорим за съвременната българска архитектура...
С.: Преди всичко, това не е съвременна архитектура!
И.: Да, тя е остаряла, още преди да започне да се изгражда.
С.: Това е постмодернизъм, който е бил модерен преди години. Детската мечта отпреди '89-та година на днешното поколение работещи архитекти.
И.: Истината е, че по времето на социализма с неговите лостове за регулация, се създаваше добър графичен и продуктов дизайн, добра архитектура. Все пак не трябваше да се излагаме пред чужденците. Процесът след това беше като рязко отваряне на тенджера под налягане - излязоха вътрешните напрежения, всеки, който искаше да направи нещо, беше свободен... И това доведе до най-лошия период в архитектурата на София - ранните 90-те години. Който явно все още не е приключил...
Един от основните проблеми е, че в България няма ясни правила за обществените проекти, не е ясно как се провеждат конкурсите, кой ги печели и защо... И ето, София се сдоби с обезглавено пиле за спортна зала. Сега нещо се гласи за Витошка - да стане пешеходна зона... с плочки като Ин и Ян! А имаше ли конкурс изобщо?! В резултат, в София и имаме, и нямаме Музей за съвременно изкуство и Спортна зала. Не седим на културната карта на Европа достатъчно адекватно, особено с архитектурните си изяви...
А по отношение на устойчивото развитие, енергийната ефективност и връзката с природата? Къде сме ние?
И.: Каква връзка с природата?! Има задължителен процент на зелени площи и едроразмерна растителност, предвидени за всяка нова постройка, а не съм видял почти никъде дори едно посадено дърво или озеленена площ. Вместо тях виждаме някакви кашпи с кипариси! Къде са 30-те процента озеленяване, заложени по ЗУТ и по Общия устройствен план?!...
(...)
Какви алтернативи, щадящи природата, предлагате на клиентите си?
И.: Стремим се да постигнем пасивност на сградите, които проектираме, макар че не знаем кой ще ги сертифицира след това. Опитваме се да щадим природата. Винаги слагаме повече изолация, прецизираме материалите, така че да са сравнително безопасни. Убеждаваме клиентите си да не използват полиуретанови лакове. Колкото до нас самите, рециклираме! Чувстваме се отговорни, че ресурсите се изчерпват. Хората трябва да спрем да се държим като термити, които опустошават всичко, особено, след като надхвърлихме 7 милиарда!
Цялото интервю ще прочетете в новия брой на сп. Домът (12.2011/01.2012), който вече е на пазара.
Ако искате да се запознаете по-подробно с работата на funkt, предлагаме ви да разгледате следните две реализaции:
Детска МАСА И СТОЛЧЕ от отпадъчни дъски
КЪЩА в Драгалевци